Постинг
06.08.2009 13:16 -
Към вечният мир
Автор: llluki
Категория: Технологии
Прочетен: 870 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2009 13:17
Прочетен: 870 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 06.08.2009 13:17
Изкуството е път към усъвършенстване, науката също, но дали сме способни да погледнем последствията и на двата пътя, когато те застават сами пред себе си на финала. Убедени безмилостно и безпрекословно във верността на науката ние гледаме всеки нов филм или споделяме всяко ново учение, което оспорва неверните трактовки на религията. Търсейки истината и ... в крайна сметка търсейки мирът ...
Мирът това неясно нещо е вълнувал множество учители и философи от древността до наши дни. В мирът хората са виждали свободната реализация на тяхното съществуване. Известен факт е, че в условията на робство в Римската империя са възниквали множество бунтове и течения, които са имали за цел отхвърляне на тиранията. Кулминацията на тези робски течения и възстания е възстанието на Спартак. Подтиснатото човечество и най-вече слабата човешка душа намира своят път в противопоставянето на тоягата срещу меча, на вилата срещу огнестрелното оръжие и на химическото срещу бактериологичното оръжие ... Ясно е и без да правя сравнения от друг вид, че и едното и другото са воли за смърт изразени, чрез оръдията на смъртта. Резултатът е тоталното изтребление. За да се постигне помирение в цялата тази бъркотия след периода на опустошение царува период на голяма липса и дисбаланс в нашия живот, който се "компенсира", чрез стремеж към изящното и изкуствата, чрез вкопаване в светли и не дотам идеали, минали събития или забравени религиозни учения. Истината е една ... не намерили смисъл във собственото си съществуване и понесли страданието и смъртта, малцина пак тръгват по пътя на смирението и живота, докато голяма част от населението избира отново и отново и отново ... пътя на илюзиите в които се живее по-добре, безболезнено и неосъзнато.
Защо Човечеството, въпреки истината търси спасение и друг път от показаният му? Защо Пътя, Истината и самият извор на Живот за всички нас, като хора е изоставен в търсене на химери и празни конструкции? Дали детската мечта или навика ни за противостоене към родителят ни и наш Създател не ни тласкат безпаметно към разпътица и самоунищожение? Колко пъти човека трябва да извърви пътя към себе си ... и на самоунищожението си ... за да обърне очи към Бог?
Търсейки празното съществуване, обгърнати в суета и алчност, неразбиращи, злобни и самомнителни живеем в състояние на сън, обърканост и отмъстителност, прикрита агресия и гняв от провала и загубата, но в Самодоволство.
В заключение ще кажа, че мирът не е самоцел, не е сам по себе си олтар на който да се кланяме и на който да служим. Нито пък е единствено и само приоритет на властниците и учените, но мирът е възпитание, уважение, разбиране, обичане и в крайна сметка дар божий. Ето защо ние с цялото си стремление да поправим нещата стигаме до нашето отрицание, защото не вървим по начертаният за нас Път.
Мирът това неясно нещо е вълнувал множество учители и философи от древността до наши дни. В мирът хората са виждали свободната реализация на тяхното съществуване. Известен факт е, че в условията на робство в Римската империя са възниквали множество бунтове и течения, които са имали за цел отхвърляне на тиранията. Кулминацията на тези робски течения и възстания е възстанието на Спартак. Подтиснатото човечество и най-вече слабата човешка душа намира своят път в противопоставянето на тоягата срещу меча, на вилата срещу огнестрелното оръжие и на химическото срещу бактериологичното оръжие ... Ясно е и без да правя сравнения от друг вид, че и едното и другото са воли за смърт изразени, чрез оръдията на смъртта. Резултатът е тоталното изтребление. За да се постигне помирение в цялата тази бъркотия след периода на опустошение царува период на голяма липса и дисбаланс в нашия живот, който се "компенсира", чрез стремеж към изящното и изкуствата, чрез вкопаване в светли и не дотам идеали, минали събития или забравени религиозни учения. Истината е една ... не намерили смисъл във собственото си съществуване и понесли страданието и смъртта, малцина пак тръгват по пътя на смирението и живота, докато голяма част от населението избира отново и отново и отново ... пътя на илюзиите в които се живее по-добре, безболезнено и неосъзнато.
Защо Човечеството, въпреки истината търси спасение и друг път от показаният му? Защо Пътя, Истината и самият извор на Живот за всички нас, като хора е изоставен в търсене на химери и празни конструкции? Дали детската мечта или навика ни за противостоене към родителят ни и наш Създател не ни тласкат безпаметно към разпътица и самоунищожение? Колко пъти човека трябва да извърви пътя към себе си ... и на самоунищожението си ... за да обърне очи към Бог?
Търсейки празното съществуване, обгърнати в суета и алчност, неразбиращи, злобни и самомнителни живеем в състояние на сън, обърканост и отмъстителност, прикрита агресия и гняв от провала и загубата, но в Самодоволство.
В заключение ще кажа, че мирът не е самоцел, не е сам по себе си олтар на който да се кланяме и на който да служим. Нито пък е единствено и само приоритет на властниците и учените, но мирът е възпитание, уважение, разбиране, обичане и в крайна сметка дар божий. Ето защо ние с цялото си стремление да поправим нещата стигаме до нашето отрицание, защото не вървим по начертаният за нас Път.
БЯГАЙ ОТ ЛОШИТЕ
ПРИНАСЯЙТЕ ПЛОДОВЕ ДОСТОЙНИ ЗА ПОКАЯНИЕ ...
БДЕТЕ И МОЛЕТЕ СЕ, ЗА ДА НЕ ПАДНЕТЕ В ИЗ...
ПРИНАСЯЙТЕ ПЛОДОВЕ ДОСТОЙНИ ЗА ПОКАЯНИЕ ...
БДЕТЕ И МОЛЕТЕ СЕ, ЗА ДА НЕ ПАДНЕТЕ В ИЗ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 125
