Постинг
07.02.2011 00:11 -
За развитието на Академията, като национален научен център
Тъй-като напоследък много се изписа, каза и видя по отношение на Академията (БАН), смятам, че е добре поне малко от малко да се погледне ретроспективно назад в историята и да се види, какво именно е това което е "сърцето" и "душата" на един научен център, бил той БАН или която и да е друга Академия на науките. Безспорно това са хората, които така или иначе правят науката.
Веднага се сещам за знаменития отговор на Р. Декарт, на въпроса: Защо толкова малко книги е имал на лавицата си? Той простичко е отговорил, че не лавицата му, а той е ученият. Така или иначе, с талант или без, научните центрове имат нужда от една солидна "книжна лавица".
Всъщност, въпреки, че Р. Декарт, Р. Файнман, а и А. Айнщайн, не са се хвалели с това колко книги са прочели, а по-скоро с това, колко уравнения са извели за физическите зависимости в природата, все пак Библиотеката е основният център на една научна институция. Няма да разглеждам, уклоните за развитието на БАН, като Университетски център с филиали - Институтите, защото това е неуместно. Безсмислено е също така и да се мисли за измененията и допълненията на Закона за БАН, защото малко или много това е работа на законотворците...
Трябва ли да се изтъква значението на Александрийската Библиотека, на Библиотеката на Конгреса на САЩ и много други, за формирането и съхранението не само на Академичният Дух, но и на цивилизацията, като цяло? Безспорно е само едно обаче, че дори и да е належащо една библиотека да е центъра на една научна или образователна институция, то този център трябва да бъде пример за най-напредничавите методи за съхранение, извличане на информацията и връзка с други библиотечни центрове. Сами по себе си книгите си стоят на рафтовете, но достойното място на книгата в научният център следва винаги да бъде поставено на най-високо ниво. Неизвестно защо обаче, през годините БАН, за разлика от СУ, който има Университетска библиотека в самостоятелно пригодена за целта сграда, остава в страни от реализацията на една модерна Библиотека със собствена сграда. Пътя на развитието на БАН, поне според мен, освен чрез повишаването на заплатите на учените и на средствата отделяни за наука, би тръгнал в съвсем друга посока, ако Академичната институция получи една наистина модерна научна Библиотека от 3-тото хилядолетие, с електронни каталози, просторни читални, модерни хранилища, модерна сграда със съвременна архитектура и една общодостъпна и мощна, използваща най-новите достижения на съвременните информационни технологии on-line референтна база данни за книжния фонд и периодичните издания. Ползването на такъв тип библиотечна информация, както и сканирането на голяма част от архива на БАН, ще ускори развитието на науката и образованието в България в пъти. Свързването на БАН, както и на университетите към електронните каталози и бази данни на световните научни центрове, беше един добър старт. Сега е крайно време да се предприеме една решителна стъпка, по отношение и на втората по големина Библиотека в България и първата по големина в България по отношение на съхраняваната в нея научна информация. Няма нужда да се споменава, че помещаването на библиотеката в една съвременна, специално пригодена за целта сграда, трябва да заема средишно значение в комплекса от сгради на БАН. Само така, с модерна научно-справочна система от най-ново поколение, както и с повишаването на стандарта и самочувствието на учения, ще бъде постигнат дългоочакваният от всички нас "скок" в науката на България.
Веднага се сещам за знаменития отговор на Р. Декарт, на въпроса: Защо толкова малко книги е имал на лавицата си? Той простичко е отговорил, че не лавицата му, а той е ученият. Така или иначе, с талант или без, научните центрове имат нужда от една солидна "книжна лавица".
Всъщност, въпреки, че Р. Декарт, Р. Файнман, а и А. Айнщайн, не са се хвалели с това колко книги са прочели, а по-скоро с това, колко уравнения са извели за физическите зависимости в природата, все пак Библиотеката е основният център на една научна институция. Няма да разглеждам, уклоните за развитието на БАН, като Университетски център с филиали - Институтите, защото това е неуместно. Безсмислено е също така и да се мисли за измененията и допълненията на Закона за БАН, защото малко или много това е работа на законотворците...
Трябва ли да се изтъква значението на Александрийската Библиотека, на Библиотеката на Конгреса на САЩ и много други, за формирането и съхранението не само на Академичният Дух, но и на цивилизацията, като цяло? Безспорно е само едно обаче, че дори и да е належащо една библиотека да е центъра на една научна или образователна институция, то този център трябва да бъде пример за най-напредничавите методи за съхранение, извличане на информацията и връзка с други библиотечни центрове. Сами по себе си книгите си стоят на рафтовете, но достойното място на книгата в научният център следва винаги да бъде поставено на най-високо ниво. Неизвестно защо обаче, през годините БАН, за разлика от СУ, който има Университетска библиотека в самостоятелно пригодена за целта сграда, остава в страни от реализацията на една модерна Библиотека със собствена сграда. Пътя на развитието на БАН, поне според мен, освен чрез повишаването на заплатите на учените и на средствата отделяни за наука, би тръгнал в съвсем друга посока, ако Академичната институция получи една наистина модерна научна Библиотека от 3-тото хилядолетие, с електронни каталози, просторни читални, модерни хранилища, модерна сграда със съвременна архитектура и една общодостъпна и мощна, използваща най-новите достижения на съвременните информационни технологии on-line референтна база данни за книжния фонд и периодичните издания. Ползването на такъв тип библиотечна информация, както и сканирането на голяма част от архива на БАН, ще ускори развитието на науката и образованието в България в пъти. Свързването на БАН, както и на университетите към електронните каталози и бази данни на световните научни центрове, беше един добър старт. Сега е крайно време да се предприеме една решителна стъпка, по отношение и на втората по големина Библиотека в България и първата по големина в България по отношение на съхраняваната в нея научна информация. Няма нужда да се споменава, че помещаването на библиотеката в една съвременна, специално пригодена за целта сграда, трябва да заема средишно значение в комплекса от сгради на БАН. Само така, с модерна научно-справочна система от най-ново поколение, както и с повишаването на стандарта и самочувствието на учения, ще бъде постигнат дългоочакваният от всички нас "скок" в науката на България.
ТРЕЙНСПОТИНГ ОТ ИЗМИНАЛИТЕ ДНИ
ВЪПРОСИ КЪМ ПОСЛАНИЦИТЕ НА ГЕРМАНИЯ И ФР...
ГЕОРГИ МАРКОВ: ФРАНЦИЯ Е ПРИКЛЮЧИЛА ДЪРЖ...
ВЪПРОСИ КЪМ ПОСЛАНИЦИТЕ НА ГЕРМАНИЯ И ФР...
ГЕОРГИ МАРКОВ: ФРАНЦИЯ Е ПРИКЛЮЧИЛА ДЪРЖ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 125
