Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2010 23:10 - ЧАСТНИ ПРЕДПРИЕМАЧИ В НАУКАТА
Автор: llluki Категория: Технологии   
Прочетен: 1240 Коментари: 1 Гласове:
0



ЧАСТНИ ПРЕДПРИЕМАЧИ В НАУКАТА   Иван Кацарски (д. ф. н. Иван Кацарски, Институт за философски изследвания при БАН)       Тук искам да поставя проблем, колкото стратегически важен, толкова и злободневен – ролята на държавата и на частния бизнес в специалната сфера на научните изследвания и висшето образование.     В това отношение стоят много открити въпроси. Нужни са обстойни наукометрични изследвания, които изискват време. Но време нямаме. За Българската академия на науките се подготвя хирургическа интервенция „с местна упойка”. Първата стъпка е вече факт: пациентът се подготвя за операцията чрез превеждането му на гладен режим, при който е направо наложително и „здравословно” да му се отрежат 12 милиона от бюджета за следващата година. И това се случва въпреки изводите от одита на Европейската научна фондация, която даде много добри оценки за повечето научни звена в БАН. Но процесът няма да приключи с тази институция. След това идва ред на държавните университети, от които „бизнесът” е все по-недоволен.     Промени в науката и висшето образование са необходими. Но към тях се пристъпва варварски – без да се зачита мнението на академичната общност (дори и европейската!) и в услуга на тесни, но влиятелни заинтересовани кръгове и групи. Тържествуващата наглост е глуха за обичайния академичен тон и аргументи – колкото и убедителни да са те. Може би ще се ослуша, ако заговорим за някои от нейните тайни.       Ситуацията в науката и висшето образование у нас е съвсем различна в сравнение с тази в икономиката на България: на фона на преобладаващо частната икономика в научните и образователни институции голям превес има държавното финансиране. Това е особено характерно за областта на природните и техническите науки. В тази област научните институти и изследователски центрове, които имат ясен публичен образ и сериозно присъствие са почти изключително в системата на БАН, Селскостопанска академия и към различни държавни институции. Частните научни организации, които имат ясен профил са незначителен брой. Напротив, повечето частни организации присъстват в глобалната мрежа съвсем маргинално – само с имена и адреси (както и при много фирми те често са фалшиви), без собствени интернет страници.     В областта на социалните и хуманитарните изследвания картината е твърде различна. Въпреки превеса на бюджетно финансираните организации и въпреки че и тук се срещат частни организации фантоми, присъствието на частно финансирани институти, центрове и др. е значително. Те имат силни позиции в медиите, в политическите и административните среди и структури. Те присъстват в публичното пространство практически всекидневно и в много по-голяма степен, отколкото държавните научни организации.     Съществуват вече немалко частни висши училища. И при тях обаче се наблюдава същата тенденция – застъпените в тях дисциплини са почти изцяло в областта на социалното и хуманитарното знание. Най-силно представени са икономически дисциплини, публична администрация, право, история, социология, английски език. Появяват се и курсове по антропология, театрално и други изкуства, по евангелистко богословие. Частни висши училища със социално-хуманитарен профил си присвояват титлата „университет”, въпреки че не предлагат обучение по основните природни науки (физически, химически, биологически) и технологии.     Заслужава си да се замислим над парадокса: частна икономика – почти пълно държавно финансиране на изследванията и обучението в природните и техническите науки. Претенциите на бизнеса към науката и образованието са все по-големи и по-натрапчиви. Но защо самият той се е отказал да се нагърби със собственото си научно и технологичнo развитие? Защо няма частни технологични институти и университети? Защо не се развива партньорство между българската наука и образование, от една страна, и българския бизнес, от друга? Очевидно дръзките претенции се съчетават с импотентност.       Както вече отбелязах, в сферата на социалните и хуманитарните науки частните инвестиции имат значим дял, а захранваните от тях институции активно присъстват в публичното пространство и държавните структури. Всъщност тези частни изследователски институти, центрове и университети са създадени почти изцяло чрез външни за страната източници на финансиране.     Защо частните инвестиции в наука и образование се насочиха в такава област, която сама по себе си сякаш обещава твърде малко като възможност за печалба? Нали най-голям финансов ефект може да се очаква от технологични иновации, които предполагат вложения тъкмо в изследователската сфера, която е най-силно пренебрегната у нас? Много частни организации са чисто и просто потребители на средства, от които спонсорите не очакват пряка финансова възвращаемост. На какво дължим тази странна „щедрост”?     Първо, природните и техническите науки изискват огромни инвестиции, докато социалните и хуманитарните са съвсем скромни в това отношение. Във втората група дисциплини може да се постигне доста с малко средства.     Второ, веднъж създадени, някои частни организации печелят от вътрешни ресурси на България – от държавни субсидии за обучение на студенти, от студентски такси, от разработване на държавно финансирани проекти. Значението на този фактор нарасна особено след влизането на България в Европейския съюз. Преди това западни фондации и други донори пряко финансираха частни организации в науката и образованието. След това силно нарасна ролята на европейското финансиране през държавните структури на България. Нарасна интересът към разпределяните чрез държавата субсидии и за контролиране на разпределителните механизми. Естествено, по-ожесточена стана и атаката срещу „съперниците” – често изнемогващи от безпаричие организации с бюджетно финансиране.     Трети фактор е особената природа на социалните и хуманитарните науки. С тях са свързани непосредствено визиите, идеологемите и проектите, конкуриращи се за едно или друго бъдеще на всяко общество. Какво да бъде то зависи до голяма степен от доминиращите идеологически нагласи на елитите, от представите, ценностите и нормите, възпитавани у младото поколение, от доминиращите в медиите и публичността възгледи за миналото, сегашното и бъдещето. Поради това социалните и хуманитарните науки имат силен, макар и неподдаващ се на пряко измерване ефект върху развитието на обществото. Какви ще бъдат тези науки е изключително важно, защото те крият потенциал както за легитимация на властта и господството, така и за тяхната делегитимация. Залогът е особено голям в общества на кръстопът и в процес на дълбока реорганизация като източноевропейските след краха на социализма. Заложени са не само интересите на вътрешни сили и кръгове, но и основни геополитически интереси и проекти.       Но има ли нещо лошо в това, повече научни и образователни институции да работят в полето на социалните науки и хуманитаристиката в България? По принцип срещу това не може да се възразява. Нещо повече, абстрактно бихме могли да предположим, че повече организации биха спомогнали за по-широк плурализъм на теоретичните перспективи и следователно биха допринесли за идейното и културно многообразие в нашето общество.     Точно това предположение обаче се оказва несъстоятелно. Вместо плурализъм и идейно многообразие, частните научни и образователни институции масивно прокарват една основна теоретична визия и идеологическа доктрина – неолиберализмът. Неговата позиция е добре позната и у нас – не само като теория и пропаганда, но и като държавна политика: минимална държава, която се оттегля от регулирането на икономиката; ниско данъчно облагане на богатите, осъществено в крайна форма чрез въвеждането на плоския данък; въвеждане на пазарни механизми в сферата на науката, образованието и културата при остатъчно бюджетно финансиране на тези сектори.     Но нека се опитаме да разберем по-добре какво представлява този сорт „доброжелатели” на българското образование, наука и БАН.     Ярък и безспорен лидер на пазарния фундаментализъм у нас е Институтът за пазарна икономика (ИПИ). Той определя своята мисия така: „...да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България и в региона са изправят. Тази мисия се преследва още от 1993 г...” (http://ime.bg/bg/articles/misiq-i-celi-na-ipi). Идеалът му е „повече стопанска и индивидуална свобода” (http://ime.bg/bg/page/sponsori).     Очевидно според ИПИ съществуването на БАН е голяма заплаха за стопанската и индивидуалната свобода. Изпълнителният директор на института Светла Костадинова препоръчва „приватизация на много от имотите на БАН, което ще увеличи приходите и ще намали разходите за издръжка”. „Крайна цел трябва да бъде... изцяло прекратяване дейността на БАН, така както е в момента... академията на науките може да продължи да съществува, но като почетна институция, чиято цел да не е правене на наука, а по-скоро посредник между науката, частния сектор и обществото” („Наука или държавни пари – нужен е избор” във в-к Класа, 6 септември 2007). Подобно „разгромяващо” четиво е и статията на стажанта в ИПИ Йордан Джамбазов „Длъжни ли сме да издържаме БАН?” (В-к Сега, 18 ноември 2009).     Но кои са тези лица? Трудно ще откриете нещо    от рода на биографични справки или CV. Все пак за изпълнителния директор се знае, че е магистър по икономика от 2005 г. Но какво високо самочувствие за един магистър! Другите членове на „екипа” на ИПИ показват същата завидна наглост, въпреки че са напълно анонимни в академичните среди.     Луди ли са тези хора? Болестна маниакалност ли ги движи, когато пишат и говорят? – Не! Това са индивиди, които изключително рационално калкулират своите действия. Каква е тяхната „мисия” можем да разберем, като си отговорим на въпроса: Кой стои зад тях и на кого служат те? Но за това – малко по-нататък.     На втора линия, зад „екипа”, се разполага т. нар. „редакционен съвет”, който „определя теми за изследвания и осъществява контрол на качеството на публикациите на ИПИ”. Негови членове са вече по-известни имена като Калин Христов, Георги Ангелов, Красен Станчев, Лъчезар Богданов, Георги Ганев и др. Всички изповядват краен икономически либерализъм и разбира се искат всичко да бъде предложено за продан – здраве, наука, образование, култура. Трима от тях заемат ключови позиции в други частни „мозъчни центрове” - Институт „Отворено общество” и Центъра за либерални стратегии. Да не говорим за безбройните натрапчиви изяви на тези хора в най-влиятелните медии!     Подобно масивно агресивно облъчване на обществото е заплаха за плурализма на идеи: една крайна доктрина е на път неофициално да се превърне в официална държавна идеология. – Какво от това? – биха отговорили социалдарвинистки настроените пазарни фундаменталисти. Влиятелни и силни са тези, които са се доказали като ефективни.     Но нека се опитаме да разберем, защо „екипът” и другите сътрудници на ИПИ са с такова високо самочувствие? Защо имат толкова голямо влияние в обществото и медиите? Дали науката или друго нещо е тяхната опора и твърдина? До голяма степен ще можем да си отговорим на тези въпроси, когато разберем кой управлява ИПИ.     Институтът се ръководи от впечатляващ Управителен съвет (http://ime.bg/bg/articles/uprawitelen-sywet). Един от членовете му е подуправител на БНБ, а всички останали са лично ангажирани в големи частни компании. Особено силно са представени частните банкери.     Ето че изведнъж се озовахме в прекрасния свят на едрия частен бизнес. Какво е ИПИ? - Научна организация или инструмент на едрия корпоративен капитал, или поне на част от него? Обвързаност му лесно може да се разчете в неговите проекти, лобиране, публикации. Бих могъл да разкажа много интересни неща в този план, но съм принуден да свия текста.       Ипизация на българската наука – това ли е бъдещето, което ни очаква?     Търговците вече са в храма. Но това не им е достатъчно. Дилърите искат още свещенически сан и одежди. Има ли сили българското общество да се справи с тази напаст?     Неолибералите и либертарианците не са наш патент. Неолиберализмът и днес има доминиращи позиции на Запад и в световен план, въпреки че кризата накара много от тях да се поукротят и замлъкнат. В западните общества винаги се намират достатъчно сили, които да противодействат срещу напъните на пазарния фундаментализъм. У нас, обратно, затъването в кризата прави неговите защитници още по-усърдни и нагли. Атакувана яростно, академичната общност изглежда уплашена и разединена. Но да се надяваме, че нейните съпротивителни сили не са се свършили.     Добре е да чуят нещо и политиците. Те, особено в лицето на правителството, изглежда са взели страната на ликвидаторите. Някои ще спечелят от партизанското „реформиране” на науката и образованието, но отговорните политици няма да са сред тях. Не само ще падат рейтинги и кредит на доверие. Управляващите ще имат нужда от професионални експертизи, но няма да има кой да им ги даде – поне в България. Освен това, навсякъде по света пазарните фундаменталисти са отрицателно настроени спрямо политиците и политиката. Според един от нашите, Красен Станчев, тя е „конкурент на икономиката и... форма на грабеж” (Business Magazine от 18 ноемвреи 2007). За радетелите на неограничения пазар добрите политици са онези, които покорно следват заръките на бизнеса.     Погромът над науката и образованието, който вече е в ход, ще бъде удар за цялото българско общество. Той ще предизвика още по силен дисбаланс между бизнес, политика и култура, който и без това е вече сериозно нарушен във вреда на културата. Събирайки сетни сили, дано сме способни да предотвратим това, защото моментът е критичен и връщане назад няма да е възможно.     PS. Предложих тази статия последователно в два вестника. Не бе приета. Възможните мотиви: слаба е или пък е неудобна. Ако е неудобна – за кого? Читателят сам може да си отговори на тези въпроси. И може би на още един: Докъде се простират границите на свободата на „свободната преса”? Най-голямата заплаха за бъдещето на философията не е тоталното институционално разпространение на аналитичната про-научна "традиция". Истинската заплаха се състои в постоянно извършващия се акт на безотговорен философски компромис по приемане и признаване на тази "традиция" като "философска"!


Тагове:   бан,   реформа,


Гласувай:
0




Следващ постинг
Предишен постинг

1. gmihov - за езерото на познанието
30.07.2010 16:26
Езелото на познанието се е превърнало в блато. Нужни са свежи умове и честен и безкористен труд водите му да се почистят за да станат безопасни за питейни нужни.
Без чиста вода няма живот.
Без чиста, безкористна и сериозна наука няма човешки прогрес.
Без наука и умна политика и раят става ад.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: llluki
Категория: Технологии
Прочетен: 176770
Постинги: 103
Коментари: 41
Гласове: 125
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031