Сега когато ноща е къса. Седя и си мисля за смисъла. Защо така ни убягва смисъла, а едно чувство може да промени историята на цялото човечество? Защо Любовта, прогонва мрака? Не си задавам всъщност тези въпроси, а и въобще не ме интересуват, защото познавам Истината. Знам, че лъжата обаче не спи. Знам, че и заблудата, и измамата, и предателството също са на пост, макар и свити в леговищата си, защото Изтока на Изтока се ражда. Защото в такава Светлина, не може да проникне мрак... не... дори не може да го доближи.
Защо тогава, при все че имаме такъв защитник на наша страна ние сме страхливци? Защо при все, че този защитник е и наш духовен баща, наш Отец, ние се отделяме от Него и търсим пътища в света. Пътища безпътни и разпътни...
Защо дори сега след толкова години Цивилизацията е все още в началната си фаза? Всеки ден се чуват новини и вопли за помощ. Всеки ден черния вятър покосява някой, било то от глупост или от нехайство, от мързел или непостоянство. Всеки ден Човечеството се гърчи в собственото си разпътство и самоосъждане. Дори и да върви уверено, то пак стига до върха на прозрението си... самоосъждането. Защо сме се затворили сами и доброволно в кутията на Пандора... От страх от Бог ли? Съмнявам се... От страх ли или просто от нещо друго.
Аз все повече си мисля, че е от недораслост и незрялост.
Нека въпреки мрака който се стеле в душите ни, въпреки гнева, въпреки слабостта на страха, да призовем Бог в сърцата ни и да разчистим пространството за Светият Дух, за да дадем наистина шанс на Мира а не просто да отправяме взор на надежда към палачите на тоя век. Нека ако искаме бъдеще за нас и живот вечен, да подадем ръка към Господ и да не я оттегляме при първото препятствие. Нека се научим да стоим изправени, а не да пълзим към ешафода мачкани, плюти и бити...
Пожелавам на всички смели и дръзновени, все още стоящи, Честито Рождество Христово!