11. [За дявола]

Мнозина пък не знаят каква е тяхната ерес и мислят, че те страдат за правдата и че ще получат от бога някоя награда за веригите и тъмницата. Но нека чуят Павел що казва за това: „Ако и да се подвизава някой, не се увенчава, ако не се подвизава по правилата.” Та как ще бъдат мили някому, дори и много да страдат, щом като те наричат дявола творец на човека и на всичките божи твари? А поради голямата си простотия едни го наричат отпаднал ангел, а други го смятат неправеден уредник. И тези техни думи са за смях на умните, защото подобно на гнила дреха не могат да се сберат накуп. Понеже всеки иска да надхитри другите, всеки по свой ум създава име на своя баща и учител. А толкова го почетоха, че го нарекоха творец на божиите създания, а божията слава считат за слава на дявола. А бог е казал чрез пророка: „Другиму не ще дам славата си.”
Еретиците, като чули лъжливия дявол да говори на Исус: „Всичко ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш”, повярвали му и мислят, че той е властител над божиите твари. И пак, като чули господа да казва: „Сега се осъди князът на този свят” и „Сега иде князът на този свят и в мене той няма нищо да намери” – тези думи, като чули, еретиците нарекоха дявола властител и княз на божиите твари.
А кое ли слово от книгите не изопачиха? Какво ли не похулиха в този свят, устроен от бога? Не само към земята, но и към небето отправят хули, като казват, че по волята на дявола е всичко. Небе, слънце, звезди, въздух, земя, човек, църква, кръстове и всичко божие отдават на дявола. Изобщо всичко, което се намира на земята – одушевено и неодушевено, – наричат дяволово.