15. [Как се молят богомилите]

Моленията според заблудата им са безброй. Те се кланят четири пъти през деня и четири пъти през нощта, като се затварят в своите стаи, но като държат отворени всичките пет врати, при все че е заповядано да бъдат затворени.
Когато се молят казват: „Отче наш, който си на небето.” Но и затова трябва да се осъдят, защото на дума наричат твореца на небето и на земята отец, а неговото творение смятат за творение на дявола.
Когато се молят, кръст не правят на лицето си.
Ние ги питаме, казвайки: Според вашето безумие, ако дяволът е създал всичко видимо, то защо ядете хляб и пиете вода, щом като всичко това е творение на дявола? И защо се обличате в нашите дрехи? Осъждате ни заедно с оногова, що ги е сътворил, ала без да искате, предавате ни богу, защото бог е създал и нас, и всичко видимо и невидимо. А вашите мисли и думи е посял дяволът. Като не си намерил място под небето, като птица дяволът си свил гнездо в сърцата ви и влял мислите и ученията ви.
Кой ви научи в неделя, деня на Христовото възкресение, да постите, да не се молите и да работите?. Вие казвате: „Това хора са отредили, а не е писано в Евангелието.” Защо не почитате всички господски празници и паметта на светите мъченици и отци?
Това са сплетните на тяхната заблуда, това е знакът за тяхната гибел. Другите думи на тяхната гнусота ще оставя, защото са някакви съчинени басни. Тям е прилично да ги говорят, понеже те нямат ум.
Ако ли някой пък ги запита: „Така ли правите и говорите?”, те отричат и се кълнат: „Не сме такива, каквито ни мислите! И толкова се отричат от своите дела и моления, че не би се помислило, че те вършат нещо лошо. „Всеки, който върши зло, ненавижда светлината – рече господ – и не отива към светлина, за да не се открият неговите зли дела.” Те заблуждават своите, като казват: Ако бъдат узнати от хората нашите моления и нашите дела, целият ни труд ще погине. Опитват се да се прикриват с думите на писанието, които господ каза: „Когато се молите, не бивайте като лицемерите.” Намазват си лицето, за да изглеждат пред хората като постници. „А ти, когато се молиш, влез в своята стая, затвори си вратата и се помоли на своя отец, [който е] в тайно; и не говорете излишно, когато се молите, но [така]: Отче наш, който си на небесата.” „Защото, рече, лицемерите обичат да се молят, заставайки по кръстопътища”, и прочее.
Като четат всичко това, еретиците го изопачават.
Църквите смятат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в църквите, за многодумие. Ала горко вам, както е писано, според думите на господа: „Горко на тоя свят от съблазни, защото неизбежно съблазните ще дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!” И пак: „Който съблазни едного от тези, които вярват в мене, по-добре би било за него да бяха окачили на шията му воденичен камък и да бяха го потопили в морската глъбина.”