Постинг
14.08.2009 15:40 -
За Фауст
Автор: llluki
Категория: Технологии
Прочетен: 1565 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 14.08.2009 15:40
Прочетен: 1565 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 14.08.2009 15:40
Когато всеки средно-статистически българин, а и граждани на Европа се сети за наука, неизбежно пред нас изниква образа на Фауст. Образа на учения с лелеяната от него Гретхен се е вкоренил дълбоко в нашето съзнание, въпреки че не сме запознати много нито с произведението, нито с първоизточника му. Поради страховитата тема за продаването на душата на дявола, мнозина не я и пристъпват повече след средното училище, други пък я четат за да открият своите отговори, а някой може би намират себе си в образа на доктора ... Така или иначе без да подхождам с осъждане на образа на Фауст и на читателите му, ще трябва да разсъждаваме и да се ограмотим малко върху самото произведение дало на Гьоте идеята за неговата интерпретация на сюжета. Както се твърди ученият изкушен от мефистофел е един образ от стара немска легенда.
Първото свидетелство за договор с дявола е дадено от Eutychian в неговата легенда за Theophilus. За автентичността на събитието сам Eutychian потвърждава, че е стана свидетел на цялата афера с неговите собствени очи. Theophilus, служител на църквата и благочестив човек, които живял в Адана, град в Киликия, е открито избран от духовенството и от лихварите на града за техен епископ, но той отказва честта от проява на скромност. Така че друг застъпва на негово място. Новият Епископ несправедливо лишава Theophilus от неговата служба, който започва да съжалява за фалшивото си смирение. В състояние на афект Theophilus отива до известен магьосник и с неговата помощ сключва договора с който той се отказваот Христа и Света Богородица. Сатана веднага възстановява епископата на Theophilus, но разбрал грешката си и голямото си падение Theophilus започва да се кае и да се моли на Света Богородица за прошка. След четиресет дни на пост и молитва той е порицаван за своите престъпления, но не намирайки утеха той продължава да пости и да се моли още тридесет дни повече, като получава в крайна сметка опрощение.
Сатана, обаче, отказва да се откаже от искането си за Theophilus, и Св. Богородица тогава действително започва да наказва и бичува врага на Бога и човеците толкова силно, че той най-сетне се отказва от фаталния документ. Сега Theophilus отнася
цялата история в присъствието на епископа на и на общото събрание на църквата и след като се разделя с всичките си вещи и раздава имотите си на бедните умира смирено и получава своята небесна награда.
Най-известната, сред легендите за договорите с дявола е историята на д-р. Йоханес Фаустус. Дали героят на Фауст легенда името му произлиза от латинското faustus, т.е. благосклонен човек, или от най-известните златари в Майнц Fust и спътник на Gensfleisch Vom Gutenberg, изобретателят на печатната машина, или дали той е бил историческа личност, е отворен въпрос. Така или иначе този първообраз дава началото на серия от истории базирани на същата сюжетна линия.
Най-старата книга за Фауст, датирана от 1587 (наречена Volksbuch) съществува в един-единствен екземпляр, която сега е напълно запазен в библиотеката в гр.Улм, повторно публикувани в 3 тома в Щутгарт, 1846. В предговор на Volksbuch гласи, че издателя е получил ръкописа от добър приятел в Speyer, както и че оригиналната история e била написани на Латински. Без да влизам в подборности ще обърна внимание повече на оригиналната история отколкото на произведението на Гьоте.
Фауст, син на един земеделски производител в Род, близо до Ваймар, учи теология във Витенберг. Амбициозен да стане всезнаещ и всемогъщ като Бога, той се впуска в дебрите на магията, но не прави много голям напредък. Все пак магията му върши работа до толкова до колкото той извиква дяволът в гъста гора край града. Поради вродената "безстрашност" на Фауст, на който не му прави впечатление шумното поведение на лукавия, той бива принуден на сила да стане слуга на сатана. Фауст, като постига в послествие известно майсторство и влияние над демоните и не отчитайки, че спасението на душата му е застрашено, отново е посетен от дяволът, който му казал, че той трябва да получи пълното си наказание, след смъртта. Фауст изпада в дива ярост и заповядва на господаря си да не идва повече никога при него, като казва: "Не искам да бъде осъден". Когато дяволът го напуска, Фауст чувства едно изключително неразположение и смут в душата си, тъй като е свикнал с услугите му. Той пак наредил на дявол да се върне, който му се представя, като Mephistopheles. Името произхожда от гръцкото словосъчетание, което в превод гласи "не обичащ Светлината". Следващите епизоди от живота му са подобни на тези в произведението на Гьоте.
В заключение ще кажа, че въпреки първата история да показва път на осъзнат грях и покаяние, втората, отново продиктувана от изкушението показва пътя на отчаянието и самоосъждането, който води до тоталното погубване на душата. Дали ние като хора сме достойни да признаем, че има духовен свят и най-вече, че сме слаби пред Духа и не можем да го командваме, както и че не е наша работа да се стремим към неща, които за нас са непостижими, защото са неразбираеми. Колко още ще вървим пътя на познанието, като път на изкушение, а не като път към Бог зависи само и единствено от нас.
Първото свидетелство за договор с дявола е дадено от Eutychian в неговата легенда за Theophilus. За автентичността на събитието сам Eutychian потвърждава, че е стана свидетел на цялата афера с неговите собствени очи. Theophilus, служител на църквата и благочестив човек, които живял в Адана, град в Киликия, е открито избран от духовенството и от лихварите на града за техен епископ, но той отказва честта от проява на скромност. Така че друг застъпва на негово място. Новият Епископ несправедливо лишава Theophilus от неговата служба, който започва да съжалява за фалшивото си смирение. В състояние на афект Theophilus отива до известен магьосник и с неговата помощ сключва договора с който той се отказваот Христа и Света Богородица. Сатана веднага възстановява епископата на Theophilus, но разбрал грешката си и голямото си падение Theophilus започва да се кае и да се моли на Света Богородица за прошка. След четиресет дни на пост и молитва той е порицаван за своите престъпления, но не намирайки утеха той продължава да пости и да се моли още тридесет дни повече, като получава в крайна сметка опрощение.
Сатана, обаче, отказва да се откаже от искането си за Theophilus, и Св. Богородица тогава действително започва да наказва и бичува врага на Бога и човеците толкова силно, че той най-сетне се отказва от фаталния документ. Сега Theophilus отнася
цялата история в присъствието на епископа на и на общото събрание на църквата и след като се разделя с всичките си вещи и раздава имотите си на бедните умира смирено и получава своята небесна награда.
Най-известната, сред легендите за договорите с дявола е историята на д-р. Йоханес Фаустус. Дали героят на Фауст легенда името му произлиза от латинското faustus, т.е. благосклонен човек, или от най-известните златари в Майнц Fust и спътник на Gensfleisch Vom Gutenberg, изобретателят на печатната машина, или дали той е бил историческа личност, е отворен въпрос. Така или иначе този първообраз дава началото на серия от истории базирани на същата сюжетна линия.
Най-старата книга за Фауст, датирана от 1587 (наречена Volksbuch) съществува в един-единствен екземпляр, която сега е напълно запазен в библиотеката в гр.Улм, повторно публикувани в 3 тома в Щутгарт, 1846. В предговор на Volksbuch гласи, че издателя е получил ръкописа от добър приятел в Speyer, както и че оригиналната история e била написани на Латински. Без да влизам в подборности ще обърна внимание повече на оригиналната история отколкото на произведението на Гьоте.
Фауст, син на един земеделски производител в Род, близо до Ваймар, учи теология във Витенберг. Амбициозен да стане всезнаещ и всемогъщ като Бога, той се впуска в дебрите на магията, но не прави много голям напредък. Все пак магията му върши работа до толкова до колкото той извиква дяволът в гъста гора край града. Поради вродената "безстрашност" на Фауст, на който не му прави впечатление шумното поведение на лукавия, той бива принуден на сила да стане слуга на сатана. Фауст, като постига в послествие известно майсторство и влияние над демоните и не отчитайки, че спасението на душата му е застрашено, отново е посетен от дяволът, който му казал, че той трябва да получи пълното си наказание, след смъртта. Фауст изпада в дива ярост и заповядва на господаря си да не идва повече никога при него, като казва: "Не искам да бъде осъден". Когато дяволът го напуска, Фауст чувства едно изключително неразположение и смут в душата си, тъй като е свикнал с услугите му. Той пак наредил на дявол да се върне, който му се представя, като Mephistopheles. Името произхожда от гръцкото словосъчетание, което в превод гласи "не обичащ Светлината". Следващите епизоди от живота му са подобни на тези в произведението на Гьоте.
В заключение ще кажа, че въпреки първата история да показва път на осъзнат грях и покаяние, втората, отново продиктувана от изкушението показва пътя на отчаянието и самоосъждането, който води до тоталното погубване на душата. Дали ние като хора сме достойни да признаем, че има духовен свят и най-вече, че сме слаби пред Духа и не можем да го командваме, както и че не е наша работа да се стремим към неща, които за нас са непостижими, защото са неразбираеми. Колко още ще вървим пътя на познанието, като път на изкушение, а не като път към Бог зависи само и единствено от нас.
Имало едно време в България
НУЖДАЕ Е ЛИ СЕ БЪЛГАРИЯ ОТ НОВА, ИСТИНСК...
Дискриминация и насилие спрямо различнит...
НУЖДАЕ Е ЛИ СЕ БЪЛГАРИЯ ОТ НОВА, ИСТИНСК...
Дискриминация и насилие спрямо различнит...
Търсене
За този блог
Гласове: 125
