Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2009 13:35 - sci-fi
Автор: llluki Категория: Технологии   
Прочетен: 957 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.07.2009 15:20


"Напред науката е Слънце ..."

Е след голямото лутане и разностранни интереси, редно е и аз без да знам за какво иде реч, за се изкажа грандомански в Аз форма за науката. Понастоящем, така поне ми изглежда, всичко живо, което може да мърда, да прочете нещо в близкото му обкръжение, да си свери часовника като чете списания като Popular Science, National Geographic и тем подобни, и за да не остане необхваната аудитория в нет пространството, ще добавя и хай-тековете и нет-гийковете, както и туитърчетата и девелЪпЪр форумите с последните актуалности и новости .... чакай малко ... от много вмъкнати фрази и самоназначени общества, не мога граматически да си оформя мисълта .... точка

Нов ред ...

Та от въпросните "общества" научавам, а и дори не научавам, че нещата не са така както Аз ги мисля. Тоест, въпреки това, че човек не е Вавилонска кула, която се гради цял живот и накрая рухва сама под тежестта си, или под глупостта си, аз съм убеждаван че постоянният риид енд райт, както и дилийт са нещата които управляват и, май изграждат човека.

Освен очевидното ми възмущение от факта на учената необразованост, крещящата глупост и несхватливост за прирдата и естеството на нещата, този ми пръв постинг е провокиран и от факта, че аз самият съм представител на науката. В какво се изразява това ли ... защото повечето, които прочетат тези ми мисли, ще сметнат, че след дълго въоръжаване с факти, мисли, латински сентенции, готови рецепти, пък защо не и с гностицизъм, теософия и синергизъм, съм се приготвил за отмъстителен поход на науката срещу глупостта.

Лошото на цялата работа е, че въпреки старанието ми да се подготвя за такава битка не мога или иначе казано е безпредметно и няма смисъл. Това което му остава на човек е един суийт съррендър, както се пее в една "блага" песничка. Какво наистина ни остава в новият информационен век, век на информацията, която ни залива и която не знаем да управляваме, и век на коренно неразбиране на същностите заложени в естеството, в природата на нещата и в крайна сметка в самото ни съществуване.

Оставени на произвола на нови катаклизми от информационни войни, затъмнения, бури и ураганченца, ние се лутаме и търсим истината спорейки за същности, които, УВИ, не разбираме.

Някой ще кажат, че това е манифест, други ще кажат, че това е безсмислена риторика, трети дори няма да стигнат до тези редове, но така или иначе, от роби на греха, ние, като общество, се превърнахме и в роби на раздиращата ни и разделящата ни информационна епоха. Кой ще е обединителя на "информационните потоци", кой ще загатне смисъла на битието, кой ще поднови живота и кой ... в крайна сметка ще изглади противоречията?

Дали това не е глобален суперкомпютър или световен разум или новият ВАВилон?!

Каквото и да мислим, каквото и да правим, ние като вид съществуваме и живеем, поради божията милост и Любов. Любовта, която не разбираме и която сме отхвърлили преди много повече време от идването на Христос на Земята. "Любовта без която не можем" е тази която ни държи живи и здрави тук. Тя е и това, което именно науката не може да разбере и обясни, нито пък да притежава, защото тя е нещото, което не се поддава на контрол.

И накрая за четящият тези редове, пиша и поставям дилемата, да живеем разделени и обединени в безпринципността и безсъдържателното съществуване и комуникация на електронният и глобалният век, или да живеем в Христа нашият Бог и Спасител?

Това е избора пред човека, който трябва да бъде направен. А Пътя е този, който трябва да се извърви, ако "смятаме", че сме поели Пътя към Бог.



Тагове:   общество,   рефлексия,


Гласувай:
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: llluki
Категория: Технологии
Прочетен: 176809
Постинги: 103
Коментари: 41
Гласове: 125
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031