Постинг
01.04.2010 02:22 -
Отворено писмо на Президента на Европейската федерация на академиите на науките - Българска версия
Автор: llluki
Категория: Новини
Прочетен: 919 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2010 02:23
Прочетен: 919 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 01.04.2010 02:23
Писмо
от президента на Федерацията на европейските академии на науките и изкуствата професор Юри Енгелбрехт
до премиер министъра Бойко Борисов
и председателя на парламента Цецка Цачева
с копия до Симеон Дянков, министър на финансите,
Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката
и Огнян Стоичков, председател на Парламентарната комисия за образование, наука, деца, младеж и спорт.
Амстердам, 19 март 2010
Ваше превъзходителство,
Високопочитаеми господин министър-председател,
Пиша Ви с желанието да допринеса за спешното и необходимо обсъждане на бъдещето на българската научно-изследователска и образователна система. Бях радостен да науча, че в тези обсъждания социалната стойност на науката добива сега полагащото й се приоритетно значение, тъй като залогът е бъдещето на Вашата страна в рамките на базираната на знание европейска икономика.
Нашият интерес към тези въпроси може да бъде разбран в следния контекст. Федерацията на европейските академии на науките и Европейската научна фондация завършиха неотдавна всеобхватен преглед на научния потенциал и перспективите на изследователските институти на Българската академия на науките. Основаната на преглед от равните в науката оценка бе извършена от около 40 международно признати учени. Те работиха почти една година върху предоставените от Академията резултати и получените впечатления от няколкото хиляди човекочаса, прекарани на място. Това беше първата по рода си акция изследвала толкова подробно българска институция. Беше установено, че в международен план БАН е безспорно водещата научна институция в България.
Прегледът бе воден от намерението да се оцени дългосрочния потенциал за ръст на научната продуктивност на БАН като основа на каквито и да е реформи. В такъв контекст прегледът установи силните и слаби страни и завърши със заключението, че би било вредно да се изпусне завоюваната силна позиция на БАН; сравнявайки в международен план следва да се спре процесът на недофинансиране.
Оценката ясно подчерта, че БАН и университетите не трябва да се третират като съперници. По-скоро националната политика в областта на изследванията и развитието трябва да изхожда от признаването на различните им роли: университетите като институции за висше образование трябва да се възползват от съществуването на висококачествени изследователски институти в Академията, така като е в много западно- и централноевропейски страни. Ние знаем, че сега БАН прави исканите реформи. От само себе си се разбира, че по време на такъв сложен процес, който ще предизвика силно вътрешно противопоставяне, Ръководството на БАН се нуждае от пълната подкрепа на националното правителство, което желае укрепването на научната база на страната.
По целия континент и отвъд него нациите се борят да запазят нивото на инвестициите в бъдещата наука: съвсем ясно залогът е да не отсъстват страните им от стартовата линия към икономическото възстановяване. В много страни националните изследователски центрове, хомолози на БАН, получават допълнителни бюджетни инжекции, защото са признати като производители на ново знание, иновационни продукти и разкриващи нови пътища технологии, които ще са необходими за да поддържат на повърхността националните индустрии. В страни като Австрия, Швеция или Холандия изследователските институти към Академиите на науките играят в челната наука същата роля каквато БАН играе в България. БАН е българският аналог на НЦНИ във Франция или дружеството Макс Планк в Германия, които са групи от неуниверситетски изследователски институти. С уникалната си комбинация от специализирани научни звена БАН има потенциала да осигури в сложната реалност на съвременната наука свързването между различните изследователски области.
Това е много препоръчителен подход, следван от други изследователски центрове, като Дружеството Макс Планк в Германия. БАН показа, че е готова да бъде оценявана по същите стандарти както западно-европейските й хомолози и да покаже, че е място, където талантите могат да растат, да останат и да бъдат привлечени от чужбина, където високото ниво е водещият критерий за подкрепа и където изследователската дейност е насочена към бъдещите нужди на обществото. Инвестирането във фундаментални изследвания е инвестиране в бъдещето. Отлични изследователски центрове и екипи не се създават от днес за утре, те изискват дългосрочно отглеждане.
Вие сте наясно с виждането на Европейската комисия, отразено в Зелената книга, която подчертава централната роля на публично финансираните Национални изследователски институти от рода на БАН като двигатели на най-модерните иновации, които ще подготвят почвата за успехите на печелещите частни фирми. Европейската комисия сочи съвсем ясно каква е отговорността на националните правителства в поддържането и засилването на тези организации. Навсякъде в Европа целта е да се дава една трета от цялото финансиране на науката на Националните изследователски центрове.
Сигурно ще Ви е интересно да научите, че Националните изследователски центрове в Европа, в това число и БАН, заедно с националните финансиращи науката агенции са в процес на реорганизиране на сътрудничеството си на европейско равнище. Типично разглежданата като партньор от България в този процес е Българската академия на науките.
Като се има предвид, че във времена на криза източниците за нови инвестиции намаляват, всяка стъпка към реформиране на съществуващата система трябва да се обмисля много грижливо, ако желаем да избегнем дългосрочните поражения. Способността на БАН да бъде конкуретно способна на международната сцена ще се намали драстично ако се наложат допълнителни бюджетни ограничения. Всеки опит за оценка би подценил по-скоро загубата за страната.
Изследванията на науката и технологиите в световен мащаб показват, че в сърцевината на националните политики в областта на изследванията и развитието трябва да лежат дългосрочни инвестиции в сериозни фундаментални изследвания каквито се правят в институтите на БАН. БАН е развила връзка и инструменти за пренос на знания към частния сектор, което е повече отколкото може да се каже за много изследователски институти в Западна Европа. Ние вярваме, че ролята на водещата българска изследователска институция- Българската академия на науките- трябва да бъде надлежно призната в страната, така че да отговаря на репутацията й в чужбина.
Господин премиерминистър, сигурен съм, че действайки за доброто на страната ще направите така, че предприетото от Правителството Ви преструктуриране на изследователската система ще използва по най-добрия начин компетентността и експертния опит натрупани в Българската академия на науките като Национален изследователски център и няма да намали възможността българската водеща изследователска институция да осигурява на младите изследователи възможност за добра научна кариера в собствената им страна.
Искрено Ваш
Професор Юри Енгелбрехт
Президент на Европейската федерация на академиите на наукитe
Източник: www.democrit.com
от президента на Федерацията на европейските академии на науките и изкуствата професор Юри Енгелбрехт
до премиер министъра Бойко Борисов
и председателя на парламента Цецка Цачева
с копия до Симеон Дянков, министър на финансите,
Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката
и Огнян Стоичков, председател на Парламентарната комисия за образование, наука, деца, младеж и спорт.
Амстердам, 19 март 2010
Ваше превъзходителство,
Високопочитаеми господин министър-председател,
Пиша Ви с желанието да допринеса за спешното и необходимо обсъждане на бъдещето на българската научно-изследователска и образователна система. Бях радостен да науча, че в тези обсъждания социалната стойност на науката добива сега полагащото й се приоритетно значение, тъй като залогът е бъдещето на Вашата страна в рамките на базираната на знание европейска икономика.
Нашият интерес към тези въпроси може да бъде разбран в следния контекст. Федерацията на европейските академии на науките и Европейската научна фондация завършиха неотдавна всеобхватен преглед на научния потенциал и перспективите на изследователските институти на Българската академия на науките. Основаната на преглед от равните в науката оценка бе извършена от около 40 международно признати учени. Те работиха почти една година върху предоставените от Академията резултати и получените впечатления от няколкото хиляди човекочаса, прекарани на място. Това беше първата по рода си акция изследвала толкова подробно българска институция. Беше установено, че в международен план БАН е безспорно водещата научна институция в България.
Прегледът бе воден от намерението да се оцени дългосрочния потенциал за ръст на научната продуктивност на БАН като основа на каквито и да е реформи. В такъв контекст прегледът установи силните и слаби страни и завърши със заключението, че би било вредно да се изпусне завоюваната силна позиция на БАН; сравнявайки в международен план следва да се спре процесът на недофинансиране.
Оценката ясно подчерта, че БАН и университетите не трябва да се третират като съперници. По-скоро националната политика в областта на изследванията и развитието трябва да изхожда от признаването на различните им роли: университетите като институции за висше образование трябва да се възползват от съществуването на висококачествени изследователски институти в Академията, така като е в много западно- и централноевропейски страни. Ние знаем, че сега БАН прави исканите реформи. От само себе си се разбира, че по време на такъв сложен процес, който ще предизвика силно вътрешно противопоставяне, Ръководството на БАН се нуждае от пълната подкрепа на националното правителство, което желае укрепването на научната база на страната.
По целия континент и отвъд него нациите се борят да запазят нивото на инвестициите в бъдещата наука: съвсем ясно залогът е да не отсъстват страните им от стартовата линия към икономическото възстановяване. В много страни националните изследователски центрове, хомолози на БАН, получават допълнителни бюджетни инжекции, защото са признати като производители на ново знание, иновационни продукти и разкриващи нови пътища технологии, които ще са необходими за да поддържат на повърхността националните индустрии. В страни като Австрия, Швеция или Холандия изследователските институти към Академиите на науките играят в челната наука същата роля каквато БАН играе в България. БАН е българският аналог на НЦНИ във Франция или дружеството Макс Планк в Германия, които са групи от неуниверситетски изследователски институти. С уникалната си комбинация от специализирани научни звена БАН има потенциала да осигури в сложната реалност на съвременната наука свързването между различните изследователски области.
Това е много препоръчителен подход, следван от други изследователски центрове, като Дружеството Макс Планк в Германия. БАН показа, че е готова да бъде оценявана по същите стандарти както западно-европейските й хомолози и да покаже, че е място, където талантите могат да растат, да останат и да бъдат привлечени от чужбина, където високото ниво е водещият критерий за подкрепа и където изследователската дейност е насочена към бъдещите нужди на обществото. Инвестирането във фундаментални изследвания е инвестиране в бъдещето. Отлични изследователски центрове и екипи не се създават от днес за утре, те изискват дългосрочно отглеждане.
Вие сте наясно с виждането на Европейската комисия, отразено в Зелената книга, която подчертава централната роля на публично финансираните Национални изследователски институти от рода на БАН като двигатели на най-модерните иновации, които ще подготвят почвата за успехите на печелещите частни фирми. Европейската комисия сочи съвсем ясно каква е отговорността на националните правителства в поддържането и засилването на тези организации. Навсякъде в Европа целта е да се дава една трета от цялото финансиране на науката на Националните изследователски центрове.
Сигурно ще Ви е интересно да научите, че Националните изследователски центрове в Европа, в това число и БАН, заедно с националните финансиращи науката агенции са в процес на реорганизиране на сътрудничеството си на европейско равнище. Типично разглежданата като партньор от България в този процес е Българската академия на науките.
Като се има предвид, че във времена на криза източниците за нови инвестиции намаляват, всяка стъпка към реформиране на съществуващата система трябва да се обмисля много грижливо, ако желаем да избегнем дългосрочните поражения. Способността на БАН да бъде конкуретно способна на международната сцена ще се намали драстично ако се наложат допълнителни бюджетни ограничения. Всеки опит за оценка би подценил по-скоро загубата за страната.
Изследванията на науката и технологиите в световен мащаб показват, че в сърцевината на националните политики в областта на изследванията и развитието трябва да лежат дългосрочни инвестиции в сериозни фундаментални изследвания каквито се правят в институтите на БАН. БАН е развила връзка и инструменти за пренос на знания към частния сектор, което е повече отколкото може да се каже за много изследователски институти в Западна Европа. Ние вярваме, че ролята на водещата българска изследователска институция- Българската академия на науките- трябва да бъде надлежно призната в страната, така че да отговаря на репутацията й в чужбина.
Господин премиерминистър, сигурен съм, че действайки за доброто на страната ще направите така, че предприетото от Правителството Ви преструктуриране на изследователската система ще използва по най-добрия начин компетентността и експертния опит натрупани в Българската академия на науките като Национален изследователски център и няма да намали възможността българската водеща изследователска институция да осигурява на младите изследователи възможност за добра научна кариера в собствената им страна.
Искрено Ваш
Професор Юри Енгелбрехт
Президент на Европейската федерация на академиите на наукитe
Източник: www.democrit.com
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 125
