След поредния протест. Бил справедлив той или не, това само Бог може да каже, ние пак сме на отправната точка. Седя си аз днес и си мисля, че България е държавата в която и цялото световно благополучие да се излее, то ще потъне безвъзвратно и безсмислено в небитието. Апатията, безсмислието, тъпотията, невежеството и простащината са взели такива върхове в държавата ни, че видите ли... имаме "честта", по-скоро унижението, да търпим още и още подигравателни окачествявания по отношение на учените, като за баби.
"Бабешките слухове", изрича почти тържествуващо поредната тъпотия министъра на образованието, младежта и науката, били в основата на нередностите в БАН. Интересно, как двамата най-отговорни хора в държавата с ресор образование и наука и финанси дават определение след определение и ръсят цветущи епитети със завидна свобода на езика безнаказано.
Интересно е, при все, че има млади хора в академията на науките, били то в категорията млади учени или току що влезли в системата. Но тази обида е нищо в сравнение с погазените човешки права отнемайки правото на труд и на достойно заплащане, а в същото време играейки различни театри на сто фронта, доказващи "неправотата" и "необосноваността" на твърденията на учени, студенти и лекари. Уви, последните макар и да не са малцинство в държавата и да не са били никога безгласна буква попаднаха днес под бича на управляващите и усетиха презрителното отношение върху себе си. Дори и да имат частица повече достойнство останало и съхранено, заради отговорността за човешки живот, която всеки ден лекарите защитават въпреки всичко, то и това не бе видяно от безобразната и вече обезумяла журналистика, давайки вид на протеста, като пореден, вял и... едва ли не нищожен. Преди около месец, думата "нищожен" или "нищожно" излезе от устата на финансовият ни министър Симеон Дянков, който окачестви акцията на председателя на БЛС, скъсващ споразумението с правителството, като нищожна. Сега тази дума ляга като огромна сянка на унижение и оскръбление към тези дръзнали да застанат срещу системата и да покажат дръзновение за да отстояват правата си.

Пита се в уравнението с многобройни неизвестни:
-До кога ще трае всичко това?
-Ще има ли реално ангажиране на правителство и административен апарат с реални реформи по отношение подобряване на услугите в образование, здравеопазване и наука, посредством по-добро субсидиране и по-прозрачен финансов контрол?
-Ще има ли разумно обяснение на неяснотите, от къде изтекоха парите на Българския данъкоплатец, че сега да се налага да се посяга на здравните му осигуровки, за да се запушат пробойните на "кораба" на потъващият кабинет?

Все въпроси без отговор, срещу които до сега има само нагло, безцеремонно и насилническо поведение.

To be continued...