Постинг
27.06.2010 00:41 -
Меланхолия
Автор: llluki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 840 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2010 00:46
Прочетен: 840 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 27.06.2010 00:46
Знаете ли ...
Знанието ражда тъга. Това е известно от векове. Навярно много преди да се появи тази истина в Библията е била известна и на други учени хора. В наши дни, колкото повече се замислям над хода на живота оставам с убеждението, че човешкото същество е толкова ограничено и нагло, че със всяко едно свое действие носи поне няколко негативни последствия. Преди да съм осъдил хората тотално за тяхното съществуване, защото те все пак са създадени по Божий образ и подобие, трябва да се отчете и факта, че хората са създали и много красиви неща.
Всеки от нас знае, че смисъла на живота не може да се намери в материалното му изражение. Не и само и единствено там. Баланса на духовното с материалното трябва да присъства в нашето ежедневие, защото е заложено в самата ни природа. И все пак ... въпреки това и тук има дисбаланс. Бездуховно съществуване, чалга култура, проституция, убийства, мародерства ... всичко това замъглява мирогледа на всеки що е дръзнал да намери смисъл в битието си тук и сега. И така ...
ако трябва да теглим чертата поне на един обикновен ден тук ... в България с какво бихме го запомнили?
Аз лично всеки ден го запомням с неистовите усилия да променям нещата, за да може макар и с цената на много усилия те да станат реални. Смисъла на цялото това бъхтане ... е ...
Преди да съм стигнал до разкриване на смисъла на безсмислието, нека задам няколко въпроса.
Защо състоянието на всеки един от нас е докарано до отчаяние и апатия?
Защо изправени пред действителността тук и сега ... повечето от нас едвам свързват изречение, ако въобще имат сили за това?
Защо сковани от страхове и гняв, гърчещи се в себе си от болка и обида, всеки скрива очи от реалността?
Защо сме омерзени?
Защо въпреки, че част от нашите съграждани, които демонстрираха открито (хомо)сексуалността си по абсурден начин ние не отправим въпрос към себе си. Един малък въпрос, който ни пита, а ние не сме ли по-достойни или по-недостойни от ближния ни паднал в изкушение и съблазън. Въобще ... за каква форма на насилие над индивида и общността става на въпрос, след като гърченето в собствен сос (разбирай спането със себеподобни) може да се нарече любов ... при все, че това е една жалка форма на притежание, даваща илюзорна форма на сигурност и щастие в един разпадащ се свят.
Защо крещим всички истерично ... изпаднали в транс, за малкото останали ценности, когато опазването им зависи от дела, а не от думи.
И накрая може ли с анти-шествия или тояги и топори да се излекуваме от болестта, която разкапва душите ни всеки ден.
Знам, че това са въпроси, които всеки един от нас си задава. И още по-добре че е така. Защото отговорите не са далеч. Те са вътре в нас. Следвайте Пътя. Почукайте и ще ви се отвори. Поискайте и ще ви се даде.
Лека вечер на всички четящи.
Знанието ражда тъга. Това е известно от векове. Навярно много преди да се появи тази истина в Библията е била известна и на други учени хора. В наши дни, колкото повече се замислям над хода на живота оставам с убеждението, че човешкото същество е толкова ограничено и нагло, че със всяко едно свое действие носи поне няколко негативни последствия. Преди да съм осъдил хората тотално за тяхното съществуване, защото те все пак са създадени по Божий образ и подобие, трябва да се отчете и факта, че хората са създали и много красиви неща.
Всеки от нас знае, че смисъла на живота не може да се намери в материалното му изражение. Не и само и единствено там. Баланса на духовното с материалното трябва да присъства в нашето ежедневие, защото е заложено в самата ни природа. И все пак ... въпреки това и тук има дисбаланс. Бездуховно съществуване, чалга култура, проституция, убийства, мародерства ... всичко това замъглява мирогледа на всеки що е дръзнал да намери смисъл в битието си тук и сега. И така ...
ако трябва да теглим чертата поне на един обикновен ден тук ... в България с какво бихме го запомнили?
Аз лично всеки ден го запомням с неистовите усилия да променям нещата, за да може макар и с цената на много усилия те да станат реални. Смисъла на цялото това бъхтане ... е ...
Преди да съм стигнал до разкриване на смисъла на безсмислието, нека задам няколко въпроса.
Защо състоянието на всеки един от нас е докарано до отчаяние и апатия?
Защо изправени пред действителността тук и сега ... повечето от нас едвам свързват изречение, ако въобще имат сили за това?
Защо сковани от страхове и гняв, гърчещи се в себе си от болка и обида, всеки скрива очи от реалността?
Защо сме омерзени?
Защо въпреки, че част от нашите съграждани, които демонстрираха открито (хомо)сексуалността си по абсурден начин ние не отправим въпрос към себе си. Един малък въпрос, който ни пита, а ние не сме ли по-достойни или по-недостойни от ближния ни паднал в изкушение и съблазън. Въобще ... за каква форма на насилие над индивида и общността става на въпрос, след като гърченето в собствен сос (разбирай спането със себеподобни) може да се нарече любов ... при все, че това е една жалка форма на притежание, даваща илюзорна форма на сигурност и щастие в един разпадащ се свят.
Защо крещим всички истерично ... изпаднали в транс, за малкото останали ценности, когато опазването им зависи от дела, а не от думи.
И накрая може ли с анти-шествия или тояги и топори да се излекуваме от болестта, която разкапва душите ни всеки ден.
Знам, че това са въпроси, които всеки един от нас си задава. И още по-добре че е така. Защото отговорите не са далеч. Те са вътре в нас. Следвайте Пътя. Почукайте и ще ви се отвори. Поискайте и ще ви се даде.
Лека вечер на всички четящи.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 125
